Биография
Гена Димитрова
(06.05.1941 – 11.06.2005)
„Операта е моят храм“
Гена Димитрова е световноизвестна българска оперна певица, сопрано, с блестяща международна кариера, продължила повече от три десетилетия на пет континента.
Гласът ѝ е описван като обемен и силен, “направен” едновременно от злато и стомана: “Нейният глас беше от сплав, която не съществува – стомана със злато”, споделя Никола Гюзелев.
Оперната прима е работила със световно признати диригенти, режисьори и певци. В репертоара ѝ има 32 роли.
Гена Димитрова е родена на 06.05.1941 г. в с. Беглеж, община Плевен.
В това будно село в Северна България Гена пее в училищния хор. Гласът ѝ впечатлява учителя по пеене. По-късно той препоръчва на баща ѝ да я запише да следва оперно пеене.
Първият ѝ досег с операта е чрез радиоточката в родния дом. Баща ѝ решава по-голямата ѝ сестра да бъде инженер, а Гена, според неговите решения, трябва да е лекар. Слава Богу, нейното желание да стане певица, се оказва по-силно и тя тайно се явява на изпит в Софийската държавна консерватория.
През 1959 г. тя постъпва в подготвителния клас на Софийската държавна консерватория. Неин професор е големият певец и педагог Христо Бръмбаров. Отначало той я определя като мецосопран заради красивия и звучен нисък регистър на гласа ѝ, но в процеса на работа се разкрива и великолепен висок регистър.



„Знаех, че трябва да науча азбуката на пеенето, да се науча да творя. Нямам комплекси като някои, които си мислят, че нещо знаят, нещо могат, и то не трябва да се наруши, да им се отнеме или промени. Може би затова при мен всичко вървеше спокойно. Учех, слушах, бях търпелива и много старателна. Първите години напредвах бавно, събирах знания, учех се от грешките си. Винаги съм търсела грешките и недостатъците си. Всеки греши. И аз като всички.”
През 1966 г. Гена Димитрова е приета за стажант в Софийската опера. През 1967 г., след като три прими на операта отказват да поемат определената им роля, и съдбата се намесва, тя дебютира в ролята на Абигайл в операта „Набуко“ едва навършила 26 години.
Това е много предизвикателна роля и с нея оперната кариера обикновено се завършва, а не се започва. Но с успешното ѝ изпълнение Гена отново доказва, че е призвана да бъде оперна певица.



През 1970 г. Гена Димитрова печели IV Международен конкурс за млади оперни певци в София, което ѝ осигурява стипендия за обучение в школата на оперния театър “Ла Скала” в Милано.
Международната ѝ кариера започва във Франция през 1971 г. с дебют в ролята на Леонора от операта „Силата на съдбата”. През 1973 г. е поканена да замести оперна прима в “Ла Скала”, Милано, и по този начин дебютира там с ролята на Амелия от операта „Бал с маски“ заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. През 70-те години на XX век е чест гост в оперните театри на Латинска Америка.
„Когато излязох от школата на “Скалата”, реших, че трябва да отида в провинциални театри, по-далеч от големите сцени, за да мога да се стабилизирам в драматичния репертоар, тоя, който аз искам, обичам и който предпочитам, и след това да се върна готова обратно. Така и стана. През 1978 година дойдох с около 12 опери от най-големия, най-търсения репертоар. Изпях „Тоска” и „Селска чест” във Виена, „Силата на съдбата”, „Аида”, „Тоска”, „Дон Карлос” в Мюнхен и в другите немски театри. И успях да се наложа по този начин, въпреки че трябваше да намаля наполовина хонорара, който получавах в Латинска Америка. Защото, когато отидеш при импресариите, които трябва да те представят в големите театри, всеки ти казва: „Вас никой не Ви познава!”.
Следователно за втори път започваш кариерата си. И някои неща започнах да ги сравнявам с Мирела Френи и Монсерат Кабайе например, въпреки че съм драматичен сопран. Да сравнявам, но без да имитирам никого, защото открих за себе си, че имам много вътрешна сила и достатъчно индивидуалност. Когато имитираш някого, ставаш смешен. По-добре покажи себе си.“
Кариерата на Гена тръгва стремително нагоре в началото на 80-те, когато неин импресарио става Сандор Горлински, който я лансира в най-големите оперни театри. Той е менажирал велики личности като певците Мария Калас, Монсерат Кабайе, Джузепе ди Стефано, Франко Корели, Тито Гоби и Николай Гяуров.
През 1980 г. тя получава покана за участие на най-голямата открита сцена в света – “Арена ди Верона” в операта „Джоконда” заедно с Лучано Павароти и Пиеро Капучили, както и за няколко спектакъла за операта „Аида”. В продължение на две десетилетия Гена е редовен гост на “Арена ди Верона” – в оперите „Макбет“, „Турандот“, „Набуко“, „Силата на съдбата“. Нейните фенове дори започват да наричат “Арена ди Верона” – “Арена ди Гена”.



Триумфът ѝ на “Арена ди Верона“ през следващите години не остава незабелязан. Тя получава покана за прослушване от световноизвестния диригент Херберт фон Караян за ролята на Макбет от едноименната опера за фестивала в Залцбург. Срещата с митичния диригент ѝ носи едно от най-големите удовлетворения в кариерата – известното му изказване за “чистия и здрав глас, който пее, както говори, без да вокализира”. Следват покани за гостувания в две поредни издания на престижния фестивал – през 1984 г. и 1985 г.
В певческата си кариера тя три пъти открива сезона в миланската “Ла Скала” – през 1983 г. с ролята на Турандот в операта „Турандот“, през 1985 г. като Амнерис в операта “Аида“ и през 1986 г. като Абигайл в операта „Набуко“. Там тя пее и в оперите „Ломбардци от Първия кръстоносен поход”, „Тоска“, „Селска чест“, „Макбет“, „Реквием“.
Всички театри, считани за “перлите” в оперното изкуство, са „вградени” в короната ѝ на владетелка на световните сцени. С изпълненията си Гена Димитрова покорява оперните театри в Лондон, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Мадрид, Буенос Айрес, Мексико. В продължение на две десетилетия е желан гост на сцените на Латинска Америка, Италия, Франция, Германия, Австрия, а репертоарът ѝ включва роли-мечта за всяко сопрано: „Аида”, „Трубадур”, „Тоска”, „Андре Шение”, „Турандот”, „Ернани”, „Селска чест”, „Манон Леско”, „Момичето от Златния Запад”, „Макбет”, „Отело”.
Дебютът на Гена Димитрова в САЩ е в Далас през 1981 г. Първата ѝ поява в Ню Йорк в „Карнеги хол” в операта „Набуко” три години по-късно предизвиква фурор, отразен от големите щатски медии. През 1987 г. покорява публиката и на най-престижната сцена в Северна Америка – „Метрополитън опера”. От 14 декември 1987 г. в продължение на 10 сезона гостува там без прекъсване, предимно в ролята на Турандот. На сцената на „Метрополитън” с огромен успех Гена Димитрова пее в оперите „Джоконда”, „Селска чест”, „Аида”, „Тоска” и „Момичето от Златния Запад”.
Последните ѝ участия в оперен спектакъл на сцена са като Амнерис на фестивала в Гелзенкирхен, Германия, на 1 септември 2001 г. и на „Стад дьо Франс” в Париж на 14 септември същата година.
Гена напуска земния свят на 11.06.2005 г. в Милано.
„Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде.”
„Не бих могла да живея без семейството си, без приятелите и без музиката, но в общия смисъл на думата. Човек се развива и аз бих могла да живея без кариерата си, но не и без музиката.”

Източници:
Книгата „Златният век на операта“, автор Боянка Арнаудова и
„Гена Димитрова от А до Я“, автор Димитър Сотиров
Архив Гена Димитрова